През триста пътеки отречени
залюляха ме тъмни мъгли –
да намеря пътека единствена,
на която ме чакаше ти.
През триста гори тъмнопризрачни
със вещери в страшна тъма
спор водих отчаяноистинска
и до тебе достигнах сама.
През триста реки мътноводни
запокити ме орис-съдба –
достигнах до извор пречистен,
дето блика най-жива вода.
От триста цветя сбирах в шепи
най-лъчиста, сияйна роса –
от нея балсам да направя
за твойта и мойта душа.
Бургас,
януари 2010
www.spiritofburgas.web244.com
© Соня Емануилова Todos los derechos reservados