Излязох с кучето си на разходка.
Със Арки – най-верния добър приятел.
В ръцете си премятах тенис топка,
подмятах я в снега и сред тревата.
Денят бе хубав, а поляната чудесна,
снегът не пречеше на нашия купон.
В главата ми звучаха бодри песни –
съзвучия със рими, тон след тон.
Но някак странно, Арки спря да тича,
да гони топката и счупената клонка,
опашката си завъртя с едно момиче,
подуши с нос и нейната болонка. ...