Армагедон

25 dic 2012, 15:44

Poesía

450 0 5

В небесната ковачница на Бог е

горещо и сумрачно като в ад

и земетръсно клати се чертогът,

когато ангели пера коват.

Задъхано духалото хрипти,

коси от жупел огънят премята.

Под удари нестихващи скимти

прегърбена от тежест наковалня.

Но приключи времето за суетня –

напред-назад, горе или долу –

тука цяла сутрин мълнии трещят

и откънтяват свлечени окови!

И синджири, брънки, ланци и халки,

изтръгнати след гнет и дълго иго,

са сплав, която над световните лъжи

човек високо вдига и държи го.

Крила железни трябват в този век

не коприна, пух или дантели.

Крила, с които би могъл човек

в небесните фандъци да се вреже,

да разпердушини сладката мъгла,

гнезденце свила в мозъка, в душите,

с трясъци да отгърми и след това

да няма как отново да заспите.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

bojenski (Иван Иванов)

2012-12-29T11:39:37+02:00

Изглежда мина времето на нежните революции, Валя?! От тебе научих, че в Рая можели и да правят нещо. Интересно ми беше... Весело посрещане на 2013-та!
rajsun (Райчо Русев)

2012-12-26T12:20:19+02:00

!
ВаняИ (Ваня Иванова)

2012-12-25T21:12:28+02:00

Хубаво и оригинално стихотворение!Весели Празници!
Barona38 (Ивайло Терзийски)

2012-12-25T19:08:55+02:00

В небесната ковачница на Бог е
горещо и сумрачно като в ад
и земетръсно клати се чертогът,
когато ангели пера коват.

Поздравления! И хубави празници, Йо!
eva_32 (Ева Корназова)

2012-12-25T15:50:04+02:00

!!!