С монетите от жълтите листа
навярно съм крадецът-джентълмен –
в разбитият трезор на есента,
се къпя в алтруизма си вроден...
И просяци с невярващи очи
отнасят скришно купища монети,
от алчност скъсаните им торби
постилат по следите им пътека.
На всеки минувач в ръка ще дам
парица-лист и кестени-брилянти,
но в психиатрията (вече знам!)
ще ме поканят с ризка и тиранти… ...