АРТИЛЕРИСТ
- Сургуч, донеси захарницата, че туй кафе ша ма отрови бе – провикна се Митьо Семето от ъгъла на кафенето, ама бай Гатю Сургучев си стои невъзмутимо на бара и хич не трепва даже. После се обръща, захапал фаса с ъгъла на големите си бърни и внимателно пристъпва към масата, та да не разлее чайчето и конячето си.
Семето стана ядосано, нервно притича до бара и обратно, вече със захарницата в ръка.
- А, на здраве наборе – хили му се насреща Сургуча и отпивайки от конячето премлясква дваж, триж.
- Ти, що са праиш на глух бе – сопна му се дребното Семе, а почти двуметровият Гатю го гледа на шарено, разтеглил в добродушна усмивка огромната си уста:
- Кво кайш, Семе?
Семето ме сръгва в ребрата, удря ми един мигач и без да си снишава гласа занарежда:
- Бре-е-е, тоя наистина е оглушал! Не бях го виждал има-няма три години, щото нали си беше изнесъл на вилата – и като измести стола си до Гатю, му изкрещя в ухото – Ти, артилерист ли си бил бе, че не чуеш?
- Аха – врътна глава Сургуча, из ...