Всеки път на крачка съм от бездната,
от която път обратен няма, знам,
молитви чувам тихи и отчаяни,
но за тях оставам глух и ням.
Страдалците там долу са безчет,
навестила ги е някога смъртта,
а аз, наивникът нещастен, клет,
сам я търся в нощта.
И винаги аз стигам тук, до бездната,
на крачка от пътуване в безкрая,
защото аз пътувам винаги
и винаги театър ще играя ...