АСАНСЬОР
Уж случайно се видяхме.
Асансьорът ни събра.
Някак аварийно спряхме
на секунда от целта.
Между лампи и етажи,
копчета, огледала,
бях с, може да се каже,
най-красивата жена.
Чуствата ме залюляха,
боже, как попаднах тук .
Вдигах се над небесата,
скачах с празен парашут.
Във косите ù се лутах.
Разболях се от любов.
Устните ù предпочитах,
вкусни като краден плод.
И политах, и залитах.
Падах, ставах на крака.
И не чаках, и не питах,
и не можех да се спра.
Господине, Ваш'то име?
Целият сте вир вода.
Отворете си очите,
вече сме на свобода.
Уж случайно се видяхме,
асансьорът ни събра.
Между лампи и етажи
пак сънувах чудеса.
Аз сънувах - а не Tя...
© Дует Трайчеви - Теодора и Тодор Todos los derechos reservados
Благодаря!