Ще изгрее горещо
слънце над пустинята!...
Горещи стъпки ще
оставят следи- тайнствени
кервани, тръгнали
към далечни земи!
Слънцето напича
жълтия пясък- бедуини
в пустинни одежди
разговарят на древни
езици! Бавно пълзи
кервана към хоризонта
и оная далечна земя
на Ашванти дома!...
Вечер, когато в горещата
пустиня дойде прохлада,
разговарят в унес
блажен бедуините за
Нея- Ашванти, пустинен
мираж, с глас като
на сирена! И който
веднъж е попаднал в
нейния омаен плен
не се е завърнал- обременен
скита из пустинята,
като луд! Търси Нея,
оазис тайнствен, но
никога не намерен!...
Пред огъня бедуините
тихо разговарят, а в
небето изгряла е бяла звезда-
пътя показва на
Ашванти към дома!...
© Нако Наков Todos los derechos reservados