Долавям ритъма на чувствата
преди да са достигнали до мене.
Вибрацията им във тембър се прелива
и всеки звук е част от време.
А после утаената нагласа
се мъчи да приспива нощите.
Когато всеки път насън се стряскам -
нима сме се разминали с копнежите?!
Мълчи моментът и не знаем
за него ли повярвахме, че е единствен -
остава ни да вярваме до края:
без нас не може да си е отишъл.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.