21 jun 2009, 21:35

Астрономическо лято 

  Poesía » Del paisaje
1570 0 36
Ухае на липа след дъжд...
Докрай пречистен, въздухът сияе.
На вятъра - същински мъж -
задъхано тревите се отдават...
Окъпани листа шептят,
безумната си жажда утолили.
Цветята пръскат аромат
и пърхат пеперуди лекокрили...
Избрало своя звезден час,
отново иде златокосо лято
със птича песен на уста,
в очите си събрало синевата...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилдан Сефер Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??