5 abr 2021, 19:53

Атавистично 

  Poesía
476 11 5

Ехо е останало във пещерите,
до което няма да достигнем.
Само стръмното платно на облаците
се издига,
разпиляно във случайните моменти.
А очите са дула след изстрел -
хлътнали и почернели.

...Халосни надежди са изстреляни
в мъртвата абстракция на дните...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Халосни надежди са изстреляни
    в мъртвата абстракция на дните...
    Страхотно!
  • Толкова малко думи, а толкова много си казал, Маестро!
    Немея пред таланта ти!
  • Много хубаво и образно!
  • Пещери са нашите души...
    Все още пазим тъмен страх,
    който радостта ни руши
    дочуем ли дяволски смях!

    Поздравления за написаното от теб, Младен!
    А може би инстинктът за съхранение е ехото, което възстановява древното в нас!?
  • Ехото е време... От далечни епохи заченато... Преминава през нас... Повтарят го децата ни... И продължава... през времето... А в пещерите е останало това, което не е могло да се приспособи... което не сме разбрали...
Propuestas
: ??:??