АТЛАНТИДА
Дворци от мрамор. Пищни колонади.
Разкош застинал в блясък недостъпен,
за взора слаб на всеки простосмъртен,
вторачил се в миража със наслада.
Забравата със стъпки безпощадни,
отеква из покоите колонни.
А сенките на битките безплодни -
гнездят в праха на сгради и площади.
Помръкналата каменна печал.
И блясъкът предишен, нищетата -
дали сънуват грохота, раздрал ...