Атлас
Като Атлас умората помъкнал –
огромна като цялата Земя –
вървя самичък тъжен и замръкнал
едва провлачващ восъчни крака...
Студено грее върху мен Луната
привързана за луниия харман,
потръпвам чак от мисълта позната:
и този ден откъснах неразбран...
Възможно ли е аз да съм направен
да кажем: сам от антивещество –
та затова любов не ме огрява ...