Атлас

30 sept 2020, 14:03

Poesía » Otra

224 0 0

Атлас

Като Атлас умората помъкнал –

огромна като цялата Земя –

вървя самичък тъжен и замръкнал

едва провлачващ восъчни крака...

Студено грее върху мен Луната

привързана за луниия харман,

потръпвам чак от мисълта позната:

и този ден откъснах неразбран...

Възможно ли е аз да съм направен

да кажем: сам от антивещество –

та затова любов не ме огрява

в очите на любимо същество!...

29.09.2020.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.