Атом и ръж
(на теб)
Любов не търси ти под дъжда.
Не ще я намериш и под липите заспали.
Вятър безпътен разлюлява ръжта.
Птици, надежда – никому дали.
Усмивка бледа, погледи смутени.
Като атом делящ се на две.
Объркана нежност и копнежи студени…
Като спомен от двугодишно море.
Трудно е, знам, и на мен ми се спи,
Уморен да стоя, валейки ме дъжд. ...