Ветровете на август.
Нищо не боли като тяхната печал.
Предчувствие за есен,
Когато лятото е още в разгар.
Предчувствие за край,
Когато розите още цъфтят,
Спомен за отминалост,
Когато чавките тръгват на път.
Ветровете на август.
Листата са още зелени,
Но шепотът им навява смърт.
Луната е в облаци дантелени,
А сенките им сеят скръб.
Нищо не е свършило,
Но болката тлее като жар.
Лятото е все още тук,
Но вече вилнее есента.
© Ваня Накова Todos los derechos reservados