Елате с мен във Арендел,
смес от пясък и пепел жива;
Лазурни тайни на талази се излизват.
От снежнобялата му обвивка
се прокрадват мраморни ръце,
докосващи китара със жалост и финес.
А как сънувах и пламенно желах ги,
да идват в моя мир огнен и далечен,
докосвайки ме като струна,
навяваща любовна песен.
Как само танцувахме на нея-
по нестинарски боси и засмени,
но рязко ти, снежнобели мраморе,
разтопи се,
от мойто огнено:
„Целуни ме!”
© Хелена Троянова Todos los derechos reservados