Август на хълма

5 ago 2024, 16:43

Poesía

114 2 2

АВГУСТ НА ХЪЛМА

... с дълга мантия от вятър Август в залеза върви,

сякаш бавен Император! – ляга в жълтите треви,

в шепите на сто хетери чезне в миг, по-къс от вик,

казва ми: – Ела, Валерий? – лятото е само миг! –

днес сме тук, а утре няма да ни има – въобще.

Чезнем по един, по двама, тъй нестигнали стоте.

В жлътналите треволяци в мен щурчето гъне гриф.

Бог невям ми праща знаци, че все още дишам – жив?

Хълтам в пустошта безмълвна със Вълшебния килим.

Август – с мантия на хълма ще ме вейне – яко дим.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.