Днес е Август - петдесет и пети.
Птиците, не знам защо не знаят!?
Стълбичка си слънцето изплете
и издига на високо рая.
Две щурчета още звънко свирят,
щом луната топло ги погали.
Пъстро е. Почти на панаир са
покрай улиците, гордите чинари.
Вятърът юмруци здраво стиска.
Хайде с мен, ела да го догоним!
Знаеш, че понякога съм истинска...
Ала още - не. Сега не мога.
Мога само лятно да обичам.
Имам сол и пясък по крилете.
Прегърни ме! Няма да отлитам.
Днес е Август - петдесет и пети.
© Деа Todos los derechos reservados