Когато от прегръдки разтопена
на август във леглото се отпусна,
по устните с упоя на бадеми
ще ме обсипват още твойте устни;
косите ми със мирис на коприва
по тялото ми потно ще прилепнат
и може би ще дойдат самодиви
любовни заклинания да шепнат.
Молбата ми е да не бързаш още,
дори септември вече да прекрачва,
защото ми се струва - тази нощ е
съдбовно наша. И изпитвам зрачни
желания да те привържа с тяло
и със душата си да те наричам.
и чак до следващото ни начало
на есените ни да те обичам.
© Павлина Гатева Todos los derechos reservados