8 nov 2013, 21:35

Автобус... 

  Poesía
790 0 2

Седя, около мен се бръмчи,

а аз мисля нови и нови мечти.

Оглеждам се наоколо,
поглеждам навън през широкото.

Навън се смрачава.

Все още пътувам.

Нов човек се появява,
а аз продължавам да сънувам.

 

Различни хора се качват на всяка спирка,

с различни качества, различни съдби.

Отварям очи,

навън започва да вали.

 

Накрая стигам на моето си място.

Слизам, беше ми достатъчно тясно.

Вдишвам въздуха, капки се стичат по лицето.
Усещам свобода в сърцето.

© Елена Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Разкошно!МНОГО, МНОГО ми харесва идеята ти, и смисъла и думите, които си използвала!!!!БРАВО НА ТЕБ!!!
    Много ти благодаря за коментара ти за моето произведение!!!!!Супер си!!!!!
    С много уважение и моите ПОЗДРАВЛЕНИЯ!!!!!!!
  • приятно и свежо
Propuestas
: ??:??