Автоклав

Естествен си. И прекалено умен.

И с много точен усет за нещата.

Но разбеснееш ли се, ставаш неразумен

и почваш песента си, тъй позната.

Набираш скорост. Кипваш за минути

и гръмваш като газова бутилка.

След малко, с думи никога нечути

и гузен поглед, нежно се умилкваш.

Човече, трябва много да внимаваш.

Недей да предизвикваш моя гняв.

Дано не идва ден да съжаляваш,

ако аз се превърна в автоклав.