2 may 2024, 16:15

Автопортрет с бяла риза 

  Poesía
182 3 3

АВТОПОРТРЕТ С БЯЛА РИЗА

 

... ден дойде и се изниза, черна, спусна се нощта,

и – надянал бяла риза! – ще си тръгна от света,

погребалните агенции с мен ще са без пукнат лев –

вредом спуснаха кепенци! – щото аз живея с кеф,

сутрин скитам край морето, вечер пиша с тих курсив,

и я карам – общо взето, без да падам в нервен срив,

и, нали съм смешно старче, нощем в стихчета летя,

 

през тръбичка на глухарче дишам мирис на цветя,

минах пепелни стърнища, през блатата с рядка кал –

и какво натрупах? – нищо! – само скърби и печал,

сякаш светлинка за слепи, там – на хребета висок,

пия обич – с пълни шепи, в шепите на Господ Бог,

ако в някой – ненадеен? – ден си тръгна от света,

ризата ми ще се вее! – в дебрите на Вечността.

 

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??