АВТОПОРТРЕТ С КОРАБИ
Мога да сравня този мъж със стадо диви свине.
Но и това му е малко.
Той яде три тави мусака,
пие бира със кофата.
Пухти в банята,
докато мие мръсните си крака.
Не работи.
Лежи девет дена – или
блъска табла със някой съсед.
Все горчиви цигари пуши.
Не съм чувал нещо да го боли.
Вечно свири си "Бийтълс" под душа.
Има стара кола.
Чепаре за сафрид.
Няма само пари да отиде с жена си в Пампорово.
Много хърка, когато заспи.
Хърка соло.
И хорово.
Разберете го, моля ви?
Той сънува понякога кораби.
Той е женен, откакто се помни.
А децата му са все малки деца.
Все по-плешив става,
а възможностите му – скромни.
Парите не стигат за мляко, за мач.
За хляб, за яйца.
Няма вече приятели.
Ритна всички любовници.
Спря да ходи през юли на плаж.
И – готов за отстрел през полетата ловни –
скита това диво прасе...
Стреляй!
И яж!
Стоп.
Този мъж сънува понякога кораби.
Разберете го, моля ви!
А когато по изгрев ви погледне с очите си морави,
колко ужас животът
по дъната им сухи е наслоил!...
Той не може да мръдне.
Той се е вкопчил сякаш с корени
в тази суха земя, в този дом –
същински бодил.
Настръхва при галене.
От ласка се свива.
За скок се навива – ръждиво зверче.
А жена му?
Какво му е крива,
че цял живот си отива
от него това ужасно момче,
което понякога сънува кораби?
Разберете го, моля ви!
Някой ден ще си тръгне горчивият мъж.
Ужасният мъж ще си тръгне.
Ще останат от него два чифта чорапи
под фотьойла, във ъгъла.
Едни скъсани дънки.
Заровете за табла.
Недопита – бутилката с бира.
Господи, човек на какво да се радва?
На това, че "...и добре да живее, умира"?
Този надпис е толкова тъп.
Друго искам да пише отгоре ми.
Например – писах стихове
и сънувах понякога кораби.
© Валери Станков Todos los derechos reservados