yotovava (Валентина Йотова)
2627 22179
14 mar 2018, 15:13

Автопортрет с шапка от жълъд 

  Poesía » Otra
478 4 9

Жабите надуват бузи – тишината се дере,

и мъглата се тътрузи над ръждивото дере.

Бълва бялата си пара дракон с призрачни крила.

Златна есенна кошара сто козици разпиля. 

Ветровете на талази бръчкат сивия атлаз. 

Може ли да го опазим туй, което не е в нас? 

Листопадни и безгрижни, без покана – неглиже, 
скоро студ ще ни прониже, ще ни стегне във въже.

Там, по кестените, слиза с тихи стъпки есента

и в ефирната си риза крие приказни неща –     

голо жълъдче без шапка, трън, мушица и сълза 

тупа-лупа – трепна капка върху клонеста бреза.

И нагазихме в дъгата, дето пи от две реки,

разпиля коси от злато изгрев, в облаците скрит.

И сияйна, непозната – Божи райски кът без край

запрегръща ни земята, сякаш беше кичест май.

Може би били сме луди – лудост ли е любовта? –

като жадни пеперуди пихме цвят и светлина. 

И да иде тежка зима, няма да ѝ се дадем,

стига обич в нас да има, всякъде ще е Едем.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??