Със точността на светофара
отмервам всяко вдъхновение.
Тъгата ми е малка гара.
А нощите ми са смирение.

Прегръщам всяка топла дума
и всеки незабравен спомен.
Горя сред есенната шума
като самотен лист отронен.

Из други светове се рея,
но своя двойничка не срещам.
Опитвам се да оцелея
със стихове и още нещо.

Кроя  деня, тъга съшивам
от мигове - неволни кръпки.
С внезапно щастие препивам
и бягам подир чужди стъпки.

Все следвам трудната пътека.
Сълза съм в нечия зеница.
Като въздишка странно мека
заспивам под крило на птица.