portos (Христофор Тодоров)
34 71
10 ene 2009, 0:24

Аз 

  Poesía
674 0 6
Когато те нападне рокендрола,
когато те поглъща самота,
когато те обхване меланхолия,
когато твой бог е ревността.

Тогава мразиш се и се презираш,
тогава мислиш се за прост незнайко,
тогава за любов си фантазираш,
тогава ти си дребна запетайка.

Защото във комплекси си израснал,
защото те презира простотията,
защото твоето поколение надрасна,
защото ти прежали немотията.

Потъваш, но май това ти харесва,
потъваш, но ухае на трева,
потъваш, но все пак човек си,
потъваш, но обичаш ти света.

Обичам да съм малък дребен тип,
обичам от мен нищо да не зависи,
обичам да си лягам с теб,
обичам да съм независим...

© Христофор Тодоров Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно!
  • Драги ми господине беше много интересен врабец. Той седеше по цял ден на дървото и само чака нещо да се зададе, за да почне да му прави забележки.
  • Когато те нападне рокендрола,
    когато те поглъща самота,
    когато те обхване меланхолия,
    когато твой бог е... ЛЮБОВТА- примерно ...

    не че искам да го поправяш просто аз така си го прочетох ...
    и дотам ми хареса стихът ти ... надолу ... гювеч... кой адресат и адресант и адресат арестант агрегат и протестант нищо не разбрах
  • рокендрол = на самота ..
    А тази независимост.. все ще стане някога!
    Повярвай!
  • съвсем определено дори
  • "обичам от мен нищо да не зависи" - определено си независим
Propuestas
: ??:??