3 feb 2008, 13:39

Аз 

  Poesía » Otra
917 0 25
Аз чувам, даже и в тихото.
Бях тишината по устните
и късах ти думите сприхаво,
примесени с блудкави вкусове.


Аз ровя, даже и в мислите.
С ръкавици, извезани с минало.
Понякога крия се в миглите.
Между тях заспивам на сигурно.


Аз пълня, даже и празното.
Запълних сърцето ти... с мен
и пулсирам в теб неизказано.
Събуждам те в скучния ден.


Аз виждам, даже и в нощите.
Очите ми свикнаха с тъмното.
По-лесно събирам ти прошките
и съм чиста, различна по съмнало.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??