Gareva (Гинка Гарева)
86 189
18 ago 2009, 1:18

Аз 

  Poesía
1601 0 6

Актриса съм. Но не на ярка сцена

и зрители да ме боготворят.

Аз сякаш беззащитна съм мишена,

изправена на някой кръстопът.

 

Играя трудна, невъзможна роля -

сама съм и старица, и дете.

Ранява ме човешката неволя,

тъга в усмивкана ми се чете.

 

А ти си днес един капризен зрител,

очакващ развлечения и смях.

Защо не ме погледнеш във очите -

да видиш колко мъка има в тях.

 

Усмихвам се. Не бива да заплача -

спектакълът на живо си тече.

Очаквам скоро да се спусне здрачът,

да се пречистя пак като дете.

© Гинка Гарева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ...Хареса ми!Интересна поетична идея!Поздравления!...
  • Много добро! Хареса ми определено!
  • Мога само да замълча! /6/
  • Скри мъкота в очите и смей се щом това харесват!
    Много ми хареса и ми допадна твоят стих. БЛАГОДАРЯ!
  • Аплодисменти за актрисата!
    Усмихвай се, така че да не личи мъката в очите ти!
    Прекрасна си, Гинка!
  • Ех, този зрител - все очаква всичко да е идеално. Рядко обаче обръща внимание на това в очите...
    Прекрасно е!
Propuestas
: ??:??