Напомня ли ти моите извивки
Луната, когато се закръгля? 
Подканящо изваяни и пищни,
лишават ли те от спокойни сънища?

Нощта люлее ли те, шепнеща със нежност,
в прегръдката си тъмна и дълбока, 
как погледът ти води към безбрежност 
и би те следвала в коя да е посока?

И имаш ли усещане за преданост
светулката до теб щом не угасва,
а лъч дарява ти и в пътя ти те следва?

Кажи, усещаш ли ги…
Защото аз ги пращам!