Аз гледам всичко си е пак така,

в новия бардак все старите жени.

Едва ли някой ще удари с ръка?

Недей, недей че някои ще те обвини.

Вървим и газим мътните води,

нима  ще има кой да ни се скара?

Стой на топло! Местенцето варди,

сърбай, сърбай студената попара.

Аз гледам. Как на групички припалваме цигара,

говорим си. Как душите си да променим?

За това в сърцата трябва вяра,

не едно  и също да търпим.

Живуркаме на стари лаври от преди,

На някой да не счупи ме хатъра.

Не се върви, приятелю, по старите следи.

Да търпим докато ритнеме бакъра.