9 oct 2009, 1:59

Аз и дъждът 

  Poesía
529 0 5
Обичам да скитам сама със дъжда,
когато светът е притичал -
под стряха, чадър или просто така –
през мокър прозорец наднича.
Тогава съм волна и припвам без страх,
разтворила пръстчета в полет.
Светът се спотайва, а ние с дъжда
си знаем и без да говорим...
Разперва над мен шумолящ целофан.
По него се стича небето.
Оголва се тъжно-опушен таван -
опразнен и леко преметен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Билярска Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??