Не знаех аз какво е скука...
Но напоследък заскучах.
Пилея време там и тука
и съм несигурен и плах!
Затропаха ми по вратата,
Безсмислието, Пустотата
и най-приятелски стоят до мен,
и чакат с тях да съм блажен.
Със тях примигвам на парцали,
въздишам и съм уморен...
О, сякаш друг човек е в мен!
И дните ми са сякаш спряли!
Така, че ако не греша:
ще трябва с тях да се теша?!
© Христо Славов Todos los derechos reservados