Тук, де простосмъртни обитават

не изглежда толкова реално.

Като богове се изявяват,

други пък твърдят, че е банално.

И те обаче грим нанасят

върху маските си, не лицата.

А уж твърдят, че не понасят

повърхностно да възпитават се децата.

"Красив за себе си" е споменато,

че без огледало виждаш ли се ти?

Дали благословено или прокълнато,

ежедневието със своите щети

осъжда те да се преструваш,

че си независим и неповторим,

а макар и негодуващ

следваш примера непоправим.

Но не си единствен, запомни,

външността е дял за другите.

А вътре що е запази,

то е само твое, разделите, задругите.

И истински си не отвън,

ала тъжно е, нали така?

Виждаш хората, света, като на сън,

и собствен крак, глава, ръка.

Тях можеш някак да ги измениш,

тъй че другите да одобрят.

Ала туй, де вътре сътвориш,

грим, диети не красят.

Мечтай да бъдеш ти красавец,

няма лошо в чистите мечти.

Но не се прави на индивидуалец,

изкуствени сме. Аз и те, и ти.