29 nov 2007, 8:31

Аз и ти 

  Poesía » De amor
1227 0 5
Вървя сама по отрупаната пътека
с пожълтели листа. Къде си ти сега?
Тази мисъл не излиза от моята глава.
Вятърът си играе с дългите ми коси и
сякаш ми нашепва: "Обърни се, зад тебе
някой май върви". Обръщам се и какво
да видя. Гледам - стоиш в далечината,
обгърнат в сянка. Та това си ти! Принцът
на моите мечти. Кафевите ти очи искрят
във мрака, усмивката ти нежно ме изгаря.
Бавно доближаваш се до мен в тъмнината,
прегръщаш ме и ето, вече сме двама, само
ти и аз. Две влюбени души, които съдбата
в този ден събра. Ще бъдем заедно в радост
и тъга, защото любовта е най-силното
чувство на света!

© Мария Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Любовта и стиха са хубави ,но винаги имай едно на ум с принцовете.Поздрави.
  • Еее,пекна слънцеСупер!Красиво...и още нещо:ЛЮБОВ!!!Поздравления за споделената красота!
  • стиха ти е толкова хубав и красив
    но неможе да те надмине по красота
    поздрави 6+
  • Да, това е любов!
    Хубаво е, много е хубаво...
    С обич.
  • Любовта ще спаси света, хубаво е да си влюбен!
    Бъди все така влюбена
Propuestas
: ??:??