29 nov 2007, 8:31

Аз и ти 

  Poesía » De amor
1378 0 5
Вървя сама по отрупаната пътека
с пожълтели листа. Къде си ти сега?
Тази мисъл не излиза от моята глава.
Вятърът си играе с дългите ми коси и
сякаш ми нашепва: "Обърни се, зад тебе
някой май върви". Обръщам се и какво
да видя. Гледам - стоиш в далечината,
обгърнат в сянка. Та това си ти! Принцът
на моите мечти. Кафевите ти очи искрят
във мрака, усмивката ти нежно ме изгаря.
Бавно доближаваш се до мен в тъмнината,
прегръщаш ме и ето, вече сме двама, само ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??