9 ago 2009, 21:43

Аз и ти! 

  Poesía » De amor
1031 0 2

Влизам в тази празна стая,
обръщам се ключа си да оставя...
Виждам отражението на луната
и се сещам за онзи ден в гората.
Бяхме аз и ти двете,
бяхме се хванали здраво за ръцете
под тази лунна светлина,
огряваща нашите сърца.
Не говорехме, а само мълчахме,
в този миг само за това копняхме.
Нежен полъх минаваше през моите коси
и аз мечтаех това да си ти.
Мечтая си да дойде следващият ден,
отново ти да си до мен.
Както днеска, вчера и отминалите дни
да сме заедно аз и ти...

ЗАВИНАГИ!

© Габриела Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??