Живей си така,

щом го желаеш.

Но знай, че след време,

ти сам ще се каеш.

Ще виждаш лика ми

във празна стая,

ще съжаляваш,

че си напуснал Рая.

Живей си така,

щом искаш!

Не смея

да те наказвам;

за мъст не копнея.

Знам, болката сама ще дойде.

Тя - болката,  по нас - грешните ходи.

Ще бъдеш сам

и дори тя ще е далече.

И което е по-странно -

не ще ти е нужна вече.

Тогава ти сам ще съзнаваш,

че тя е копието -

аз съм оригиналът;

че тя е икона,

а аз - жива рана.

Тя просто е питомна,

а аз - дивото в тебе.

и всеки твой зов

е любов по мене.

Аз те зареждам със нови сили,

а тя само свети от думички мили.

Тя праща ти рими,

а аз ги създавам -

та не една-две зими,

теб вече познавам.

Разбирам мислите ти

преди да ги осъзнаваш,

но още не знаеш

от какво се лишаваш.

Тя описва ти секс.

За мен туй е ненужно -

дори само с присъствието си

аз те възбуждам.

Аз ще съм в съня и в мечтите ти,

докато още можеш да чувстваш.

След като аз си отида

в сърцето ти ще е пустош.

Тя е звездичка,

а аз - комета -

изгарям по пътя си всяка планета.

И тебе изгарям при всяка среща,

та искрата от мене

е още гореща.

И тоз пламък в сърцето ти ще е вечен,

защото до гроб си на мене обречен.