27 oct 2008, 13:26
Аз казах...
Какво да кажа!
На кой да се оплача?
Къде се крие светлината,
къде застинаха ръцете,
къде не стигаха мълвата?
Какво да кажа!
И кой да питам?
Защо не спират да ме гонят,
защо се мъчат да ме спънат,
да ме разбулят и разголят?
И ето, казвам ви!
Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете.
Не ще да плача вече,
не ще кървя,
кръвта изтече,
стените рухнаха,
сълзите избягаха далече!
Аз казах ви!
И спирам да говоря,
застанал тихо до стената,
с нокти мъча се да я разпоря!
Аз казах...
На кой да се оплача?
Къде се крие светлината,
къде застинаха ръцете,
къде не стигаха мълвата?
Какво да кажа!
И кой да питам?
Защо не спират да ме гонят,
защо се мъчат да ме спънат,
да ме разбулят и разголят?
И ето, казвам ви!
Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете.
Не ще да плача вече,
не ще кървя,
кръвта изтече,
стените рухнаха,
сълзите избягаха далече!
Аз казах ви!
И спирам да говоря,
застанал тихо до стената,
с нокти мъча се да я разпоря!
Аз казах...
© Иван Георгиев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Хареса ми!!!
Поздравчета!
И... задължително се усмихвай, щом вече си сред нас!
-
"Сега помнете,
че края сложих,
в юмруци свил ръцете,
с устата хванал
красиво бяло цвете."
Много добре написано е. Продължавай да раздираш с нокти правото си на свободен и красив като бяло цвете живот.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Ако те са били преградите - радвай се че са рухнали!Поздрави!