Душата ми прегазва небесата
и хуква някъде след вените на вятъра.
Увисва, срязана на две, луната,
като завеси на театър.
Нощта на декорираната сцена
поредната пиеса разиграва.
И кани ме - овации за мене! -
клоунът с карирана пижима.
Сред публиката някъде отсреща
за зрител сляп сърцето си оставям.
Не ми е нужно. Само ще ми пречи.
На сцената за двама ни е тясно. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse