АЗ, КОЙТО ИЗГОВОРИХ ТИШИНАТА
... каквато непомерна тишина саваните си в залива разстели,
ще кажеш, че е минала война по плажовете – пусти опустели,
три псета, седем гларуса и аз, и водорасли шепа-две за флора,
със пушече от моя смачкан фас дими в ачика тръгналият кораб,
по вълнолома с пет флакона спрей рисуват две дрогирани маймуни,
завързани на варненския кей, поклащат се рибарските мауни,
морето сякаш буди се от сън и тихо под нозете ми си мляска,
седя си на изхвърления пън – и слънцето ми праща блага ласка,
рисувам си деня със мек молив, преди и той да превали оттатък.
Благодаря ти, Боже, че съм жив! – аз, който изговорих тишината.