Летя на виенско колело
към небесата.
Над тях е горната земя,
а там ме има и ме няма.
Безимена, без образ и богато бедна,
спокойна като Буда в медитация,
светодиодна като коледна гирлянда,
неразбираща и възхваляваща,
и преживяваща...
Врати,предверия и обръч от търпение.
Препълнена с мечти и със желания.
Усещам люлката си в колелото натежала ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse