Изживях голяма болка и не виждах светлина

всеки път пропадах, щом проронвах сълза.

Не виждах смисъла във нищо, живях едва-едва.

Но дойде и моят час, и сега щастлива съм аз.

През трудностите преминавам и приятелска ръка подавам.

Да обичам е спасение, да наранявам не ми е намерение.

Живота в песен си превърнах, от балада ритъма изтръгнах.

Намерих сили да се боря и в Миналото да не живея,

за Бъдещето вече дори да копнея.

Сега съм тук и погледът ми млад се закача,

на купона пръв изскача!