Аз ли
Да! Аз съм Странник по душа.
Събрала в себе си от бурите на ада.
Без път. Вървя през този свят сама.
(С една торба, препълнена с добро и вяра).
Да, аз съм онзи недописан стих.
Във който сълзите се стичат.
Във който болката отляво ме гори.
(Превръщам я единствено в „обичам”).
Да, аз! Писмо в незапечатен плик
Останал без клеймо, без получател.
Картина на Пикасо и застинал вик. ...