Вечерта потрепва.
Вятърът вълшебник
кротко с мен нашепва -
аз ли съм жената,
сгушена във тебе
ВЧЕРА?
Млъквам и притихвам.
Слушам тишината
Толкова ми липсваш...
Аз ли съм жената,
пееща щастливо
ВЧЕРА? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.