Аз ли съм това?
Уморено сведох глава
по пътя на една незримост.
Огледах се в себе си - аз ли съм това?
Вехта кукла, сломена в свойта уязвимост...
Наивна, грешна, а сега и студена,
аз - кристал от ледена истерия...
Сестра на вятъра и от него ранена...
Рамка съм на вековна, зловеща бродерия...
Аз ли съм това? Онази със белите очи?
На стената провиснала - камък от плът?
Аз ли съм това? Сандъче от раните на хиляди сълзи...
Притихналата мистерия, носеща наново своя черен кръст?
Аз ли съм това? Момичето с тъжните очи?
Някоя друга ли съм? Безсъвестно създание.
Такава ли съм сега? Жената с подивелите мечти?
Творение на някоя съдба, без капка подаяние...
Аз ли съм това? Огледален образ на другата преди...
Прималяло-озверяла, до болка чужда...
Липсващата ми част грее сред друго небе, сред други звезди...
Аз ли съм това? Сърцето ми не вижда...
... глухо забвение сред шум на тълпи...
Грешно смирение в светостта на храма...
Стъпкана съдба... или следа от други съдби...
Аз ли съм това? Луда, позорна, до болка от себе си презряна...
© Ди Todos los derechos reservados