АЗ ЛИ ЗАБИХ ПОСЛЕДНИЯ ПИРОН?
... навярно Бог ни пише писъмца и ни ги праща нощем от Всемира,
нали сме светли Негови деца, към всекиго от нас с любов се взира,
сукалчето връз майчината гръд със бялото тензухче Той покрива,
и друмника – по праведния път! – извежда от пътеката му крива,
лови на вълнолома паламуд и всяка сутрин грейва върху хляба,
пак Той реди домашния уют – и ни крилѝ! – в надеждицата слаба,
понякога със мен на теферич седи цял ден на кривата ми пейка –
Той – тридесет и тригодишен пич, а аз – една пробита, куха лейка,
и сляп и глух за всеки Негов стон, за мен въпросът си остана сложен –
аз ли забих последния пирон във топлите ти длани, Мили Боже?