13 nov 2009, 8:39

Аз... Мария 

  Poesía » Otra
1037 0 5

Аз пристигнах... Аз съм Мария – жената

на всички мъже и на мъртвите даже.”

Б. Христов

 

Ужили ме съдбата на капчуците,

поведе капките във транс със утрото.

И стича се умора от улуците –

разпадат ме до ситни капки пясъчност.

С един замах откъртвам крушите от залеза.

Изправям коленете, яхвам случая

и сритвам неизвестното със токчета.

Снегът да се топи! Над мен е слънцето!

А Той на прага ме изпраща и мълчи,

страхливо свил юмруци във джобовете.

В краката му две резенчета, рози и бодли -

събира ги и жадно търси птиците.

 

© МАРИЯ Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • просто невероятно...
    Голяма поетеса си!!!
    Толкова години си тук, как така съм те пропуснала?!
  • !!!*
  • благодаря ви!
    хубава вечер!
    t.
  • Модерен, изказ!Ти го владееш добре и на мен ми харесва!Сърдечен поздрав!
  • Мда, хареса ми стиха ти. Определено си повлияна от образността на Б. Христов. И, може би, Рахти е права - по-добре да го няма мотото. Така или иначе паралелите с "Жената Мария" личат ясно.
    Поздрави
Propuestas
: ??:??