Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
13 jun 2013, 21:39

Аз мога да разказвам до безкрай... 

  Poesía » Otra
662 0 6

 

Аз мога да разказвам до безкрай...
ще чуеш ли задъханата ми любов,
как диря те в несрещнатия Рай,
над пропастите скрила своя зов.


Сънувам те в измислените сънища.
Жадувам твоя глас да ме погали
и пак потеглям в прашните си пътища
с нозе от обич все към тебе тичали.


Болеят посивели дирите след стъпките.
Една сълза остана неизплакана.
Когато те намеря пак, очите ми
ще се засмеят и ще знам, че съм обичана.


Сълзата си ще пазя с нея да измия
нозете ти, и грешни, и бездомни.
Но ти не идваш, а аз дори насън копнея
теб единствено и те обичам още.


Виж как светът пред теб смалява се,
че вече станал си така различен,
а аз една и съща приземявам се
в съня ти, и се чувстваш пак обичан.
...
Нозе ли, казах... Боже, май сънувам.
По перките ми плава морски вихър.
Така безпаметно те теб обичам,
че се отричам дори от моя вятър.


А вятърът понякога ме носи
със дивите гребла на своя гребен
към теб, когато от безсъниците проси
живота ми за тебе непотребен.

 

Djein_Ear 13,06.2013

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??