Как искам аз от нежността ти,
любовта която ти даряваш с дни.
Не искам аз с пари да сме богати,
с обич да са пълни нашите души.
Как искам любовта да бъде чиста,
разпиляваща се, навсякъде в нас.
Подредена ред по ред в мъниста,
да дам от нея хора и на вас.
Как искам сълзи в очите ни да няма,
да не заспива никой с празния стомах.
Но алчността, уви, на някой е голяма,
в душата аз не искам да съм сиромах.
В.Й. 3.01.2016г
© Васил Йотов Todos los derechos reservados