Ако някога ме погледнеш
с очи от тъмно кадифе,
недопята песен е мостът към тебе
и недовършена ще е.
Не хвърляйте две чаши вино!
За Немирница пея балада!
Ослепях да мечтая лирично,
между Обич и Омраза.
Старо село, накрай на света.
Трябваше да те загубя.
Нестинарка по сипеи нейде върви,
а очите ми - луди.
Вятърът нежно косите ти сплита.
Чуваш ли блус на сбогуване?!?
Есенно пея песен на скитника.
Вън вали и танцуваме.
Късове време в най-синия час!
Рисувам Любов и Надежда.
Невеста на вятъра! Унес. Захлас.
Бял кон от дворове извеждам...
Ще се разсъмна в цвете за теб,
ако исках нещо да знача.
Цигулка оплаква вълчи следи.
Целувам те и не плача...
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados