Аз не разбирам.
Не разбирам ветровете.
Те ме отвяха някъде надалеч.
И същите те
носят мирис на цвете,
който ми шепне думи за теб.
Аз не разбирам.
Не разбирам тъгата.
Тя ме разкъсва с омраза и гняв.
И същата тя
ми дава крилата,
с които летя над сивия свят.
Аз не разбирам.
Какво ли е свободата?
Тя ме прерязва. И дава ми лик.
И същата аз
затварям вратата,
която преди с мъка открих.
© Катя Todos los derechos reservados
Поздрав, Катя!